Лелка или секси мацка?
До вчера се чувствах прекрасно в кожата си, бях усмихната и мислех, че съм най-щастливия човек на земята. Но живота често ни удря шамар, когато най-малко очакваме. Не е да не съм го преживяла, а за съжаление едва ли ще е последния обрат в живота ми. Но знам, че днес е един от онези дни, в които осъзнаваш, че теорията ти, на която се уповаваш от десетилетия не струва.
И ето, че отново съм в началото – в онази повратна точка, която те обръща с главата надолу, разтърсвате и започваш на ново … нови принципи, нови идеали и мечти.
Какво пък толкова може да стане?
Ами, може да станеш, да се погледнеш в огледалото и там да не си ти, а леличката от кварталното магазинче (сещате ли се – тази пълничката, с късата коса, широките панталони и още по-широката блуза, която те гледа укорително, че си взела полуфабрикат вместо да си го приготвиш сама.) Кофти отражение, нали?
Къде съм аз? Онова момиче, което не излизаше без високите си обувки, въпреки че обикаляше пеша, града по цял ден. Онова момиче, което ставаше рано всяка сутрин за да си оформи прическата. Онова момиче с добре поддържано облекло и закачлива усмивка, добре поддържан маникюр и секси бельо. Къде съм аз?
Нямаше ме. От огледалото ме гледаше една подпухнала, рошава, закръглена лелка, която имаше само чували в гардероба си и нямаше време, нерви и желание за живот. Тази лелка мислеше, че има най-прекрасното семейство – възпитани дъщери, хубав дом, любящ съпруг, домашно приготвена храна в хладилника. Не помня, кога за последно си сложих тънък чорапогащник, високи токчета и силен грим. Това подобие на жена беше отговорна и грижовна към всички, както са я учили, но никой не й каза, че трябва да уважава себе си, за да я уважават и другите. Никога не съм харесвала жените, които постоянно пренебрегват децата си и дома си за да задоволят собствените си капризи. Те са красиви, слаби и много добре поддържани, егоистични и отделят повече време за себе си отколкото за семейството си, но пък им липсва домашния уют. Секси мацка(трудна за семеен живот) или дебела лелка(с прекрасен дом)? Две отвратителни определения, които не харесвам и все пак май предпочитам лелката (явно, затова заприличах на нея).Тя не е за изхвърляне, защото на нейните плещи се държат ценностите на бъдещите поколения, но трябва ли да се поднася в жертва.
Златната среда е истината и аз възнамерявам да я намеря.
Всъщност, истината за всяка жена не е отражението в огледалото, а отражението в очите на човека, когото обича. А, не трябва да е там, защото в живота нищо не е вечно. Хората влизат и излизат от него. Но ти оставаш. Ти си този, който трябва да се гледа в огледалото и за това само ти трябва да се харесваш в него.
Днес казвам довиждане на лелката.
Ще я изпратя любезно до спирката, защото тя даде всичко от себе си за да има здраво семейство и добре възпитани деца. Благодарна съм й, но се оказва, че това не е достатъчно за да съм щастлива.
Грешите, ако си мислите, че ще поканя „секси мацката“.
Днес казвам добре дошла на онова момиче, което загубих преди десетина години. Тя се срамува да влезне, но аз ще я заведа на козметик, ще й пускам редовно любимата музика, ще й сменя гардероба, ще извадя прашлясалите високи токчета и ще я върна обратно на този свят. Никога не губете себе си в името на някой или нещо, защото в този живот всичко е преходно.
Затова ще поизтупам крилата си и ще пусна душата ми отново да полети.
Добре дошло момиче. Изправи се, изтупай се, сложи червило и се усмихни!
