146 години от обесването на Апостола

Днес отбелязваме поредната годишнина от обесването на великият българин Васил Левски.

Толкова велик, че до ден днешен няма по-велика икона сред българите. Всички знаем кой е Левски, а всъщност знаем толкова малко. За него всичко е казано и всичко е забулено в мистерия… кога точно е роден, имал ли е двойници, къде е погребан, кой го предаде…? 

Да се пише за Васил Левски не е лесно. Всичко за него е вече казано, но трябва да се повтаря и пак, и пак…. Несломим дух, дълбока вяра, нечувана смелост и нечут характер. Ще цитирам думите на Христо Ботев:

„Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер. Когато ние се
намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и е все весел, не губи дух в никаква ситуация! Вечер, дордето ще
легнем – той пее; сутринта, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в
отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш всичките тъги и страдания.
Приятно е човеку да живее с подобни личности!…“

Нима живота му е бил по-лесен от нашия или България е била в по-добро състояние? Нищо подобно! Но той е имал вяра и несломим дух. А днес след 146 години ние – българите си мрънкаме за всичко и чакаме – но не знаем какво. Всъщност, повечето българи чакат възможност да си тръгнат от България. Дъщеря ми е четвърти клас и родителите се събираме вечер за да си вземем децата и темата обикновено е :“Да завършат седми клас и да отиват в чужбина“ или „Оф, в тая България, нищо не става“ или „За кво им е тоя български, езици да учат  да мое да се махнат от тука“. В такива дни се питам къде е Левски? Съществувал ли е някога в тези хора? Как ще поникне делото и мислите на Апостола в душите на тези дечица? И ме боли и ми се реве и ми се вика!

За повечето днешни деца Левски е футболен клуб, или в най-добрия случай е национален герой! Моля ви, родители, вникнете по-дълбоко и обяснете, че „Дяконът“ е философия на живот, начин на мислене, себераздаване и любов към родината.

Нека го помним!

Facebook

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

За Васил Левски

Днес отбелязваме поредната годишнина от обесването на великият българин Васил Левски.

Толкова велик, че до ден днешен няма по-велика икона сред българите. Всички знаем кой е Левски, а всъщност знаем толкова малко. За него всичко е казано и всичко е забулено в мистерия… кога точно е роден, имал ли е двойници, къде е погребан, кой го предаде…? 

Да се пише за Васил Левски не е лесно. Всичко за него е вече казано, но трябва да се повтаря и пак, и пак…. Несломим дух, дълбока вяра, нечувана смелост и нечут характер. Ще цитирам думите на Христо Ботев:

„Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер. Когато ние се
намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и е все весел, не губи дух в никаква ситуация! Вечер, дордето ще
легнем – той пее; сутринта, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в
отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш всичките тъги и страдания.
Приятно е човеку да живее с подобни личности!…“

Нима живота му е бил по-лесен от нашия или България е била в по-добро състояние? Нищо подобно! Но той е имал вяра и несломим дух. А днес след 146 години ние – българите си мрънкаме за всичко и чакаме – но не знаем какво. Всъщност, повечето българи чакат възможност да си тръгнат от България. Дъщеря ми е четвърти клас и родителите се събираме вечер за да си вземем децата и темата обикновено е :“Да завършат седми клас и да отиват в чужбина“ или „Оф, в тая България, нищо не става“ или „За кво им е тоя български, езици да учат  да мое да се махнат от тука“. В такива дни се питам къде е Левски? Съществувал ли е някога в тези хора? Как ще поникне делото и мислите на Апостола в душите на тези дечица? И ме боли и ми се реве и ми се вика!

За повечето днешни деца Левски е футболен клуб, или в най-добрия случай е национален герой! Моля ви, родители, вникнете по-дълбоко и обяснете, че „Дяконът“ е философия на живот, начин на мислене, себераздаване и любов към родината.

Нека го помним!