16 Юни – Световен ден на бащата

"Татко - Той може да играе като дете, да дава съвети като приятел и да защитава като бодигард. ”

Повечето хора не знаят за този ден. Всички знаем за: денят на жената; денят на детето; денят на бабата; на книгата…. Колко от нас зачитат „Денят на бащата“ на 16 Юни или „Денят на Йосиф“ на 26 Декември? Малцина сме. А, ако знаем го неглижираме.

 Защо омаловажаваме ролята на бащата?  Може би, защото майката е признатият герой, който има основна роля в отглеждането, възпитание и живота на децата. Но истината е, че това не я прави единствената или по-важната. Просто годините изградиха тази представа, че жената гледа семейството, а мъжът го издържа.  И е прекрасно, че тя започва да се пропуква. Истината е, че в ролята на майка на две прекрасни дъщери, аз осъзнавам, че има потребности, с които не мога да се справя по-добре от съпругът ми. Той им дава умения и емоция, които аз не успявам да им предам.

 

  • Майката възпитава и ни учи да сме подготвени за всяка ситуация, а бащата дава крилата за да полетим. Той изгражда въображението. Създава настроението и поддържа усмивката ни. Когато аз остана сама с децата си, те са нахранени, измити, с подготвени дрехи за утрешния ден, но признавам си с тъга, че не са весели. Липсва забавлението, колкото и да се старая да ги зарадвам. А, на съпругът ми му се получава още с влизането от вратата и спонтанен коментар от типа „Здравейте, мишоци“ – и децата , заедно с кучето започват да подскачат и да се радват около него сякаш не са го виждали от седмица. Всъщност и аз подскачам и ставам нов по-ведър човек само с появяването му. Игрите с мен са поучителни, а с него са са поучителни и забавни.
  • Вяра в себе си, самоувереност и амбициозност – са все качества, които получаваме от бащите ни. При тези от нас, при които бащата е липсвал винаги се усеща едно недоверие в собствените ни възможности, липсва борбеност и увереност. Рискът, които поемаме винаги е умерен. Защо ли? Защото мама е до теб и ще те държи на пързалката за да не паднеш, а тати ще те пусне сам и даже ще те засили. Е, да – може да паднеш, но той ще те поотупа и ще те качи отново и ще станеш най-добрият, защото той няма да те остави да се откажеш.
  • Смелост – таткото е силата на едно дете. Той изгражда смелостта му. Учи го, че всеки се страхува и това е предпазващо качество, от което не трябва да се срамуваме. Но, кой по-добре от бащата ще те накара да се изправиш пред страхът си, да се сбориш с него и да го надвиеш? Аз съм страхлива, защото баща ми почина преди да ме научи на смелост. Аз съм майка, която винаги предпазва децата си и се боря вместо тях, а баща им ги изправя пред трудностите и те успяват сами да ги разрешат.

Бащата е много важен за развитието на децата – без значение от пола на детето. Той е техния  герой.

 Дъщерята се нуждае от баща, за да бъде стандарт, срещу който ще съди всички мъже. Той е първият и принц и неговите качества тя ще търси, когато избира партньора си в живота. Научете я да се цени, да се бори и да вярва в себе си. Един добър баща ще остави отпечатъка си върху дъщеря си до края на живота й.

"В най-мрачните дни, когато се чувствам неадекватно, нелюбезно и недостойно, си спомням чия дъщеря съм и изправям короната си."

За синът си бащата е пример. От него момчето се учи на отношение към жените, към по-слабите от него. Бащата показва на синът си какво означава изразът „ мъжка дума“, как да отстоява принципите си и как да носи отговорност. Едно момче през целият си живот се старае да получи одобрението на баща си и да чуе от него поне веднъж „ Горд съм с теб, сине“.

Казват, че бащите поставят основите на един дом. За съжаление много пъти, когато става въпрос за показване на благодарността ни към тях, правим това веднъж или два пъти годишно, като търсим най-добрия часовник, нова вратовръзка и им даваме подарък за рожден ден. Като се има предвид, че едно семейство трябва да бъде непоколебимо в своята култура и вярвания, бащите определят стандартите, прилагат правилата и осигуряват семейството не само парично, но и емоционално. 

„ Баща ми не ми каза как да живея. Той живееше и ми позволи да го гледам как го прави.“

Е, мили дами, време е да осъзнаем, че не сме единственият важен родител. Да помогнем на децата си да намерят най-емоционалните думи и да поздравят бащите си. Да им стоплим сърцата – нали, това правим най-добре, ние жените.

Честит ден на бащата!

Честит празник, Мише! Аз имах най-добрият баща и смятах, че никога няма да открия човек като него,  но сгреших. И го казвам, не защото безкрайно те обичам, а защото си такъв – грижовен, любящ, всеотдаен, силен и  борбен. Ти си нашата опора и ме правиш по-добър човек, по-добра жена и по-добра майка. Благодаря ти, че дори когато викам и съм кълбо от нерви, ти се усмихваш и успяваш да ме разсмееш. Благодаря, че внасяш настроение и смях в домът ни, че ни изслушваш и подкрепяш. Благодаря на Господ, че те имам Митко!

2 отговора за “Денят на бащата”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *