Из български учебник за трети клас
Искам да споделя с Вас една моя публикация във Фейсбук, която предизвика истински спорове и дори заплахи към мен. Написах я след като трябваше, да обясня на дъщеря ми, защо песните и стихотворенията ни казват едно, а учебникът го отрича. Не мога да опиша емоцията, която ме владееше тогава. Днес, след една година нищо не се е променило в душата ми. Ето какво, предизвика заплахите на някакви душевно бедни хора към мен и децата ми:
„Учебникът на дъщеря ми в трети клас! „Българите можели да изповядват вярата си, общували с турците по кафенетата, пеели песни и споделяли танци по време на османското робство.“ Голям купон е било! Що за учебник е това? Какви „българи“ са го писали? Не са ли чели Вазов, не носят ли още синила от бича и следи от теглото. Не помнят ли БОТЕВ, забравиха ли ЛЕВСКИ?! Аз не съм расист и не мразя турци, цигани, мюсюлмани. Всички сме хора и не расата определя делата ни. Деля хората на добри и лоши, а вие драскачи сте много лоши. Но няма да претопите паметта ми, няма да повлияете на съзнанието на децата ми, на внуците и правнуците ми. Защото ще помнят Батак, ще рецитират до гроб Ботев и Вазов и ще знаят всичко за еничарите! Аз съм горда българка, помня историята си, гордея се с подвизите ни и съжалявам за грешките ни, но не променям миналото. А вие драскачи, продажници моля направете ни услуга и напуснете тази прекрасна България! Тя няма нужда от вас!“
Когато, не искаш да разказваш жестокости на малки деца, не им казвай нищо. Но да се пишат глупости е предателство на паметта. Година по-късно в едно реалити предаване друг човек излезе да пропагандира, че комунизмът е изкривил истината за прекрасното време, когато българи и турци си пиели кафенце и си другарували.
Боли ме, пак ме боли!
